Понякога оставаме докато напълно не се разрушим. И понякога бягаме макар и сърцето ни да е пълно с любов. Седя в 2 през нощта пак и мисля си за теб, ръце пълни със спомени от които пак боли. И знам времето лекува, но дали ще имам смелостта, да обърна гръб на всичко и така да продължа. Всички пътища към теб отдавна скрити са в мъгла, свикнах вече с чужди хора пак да съм сама. Аз мълча, но всяка дума е изказана в сълза, о да! А ти в съня ми дойде и дните ми взе, любов пожелах си - дойде ми х2. Дано си добре, не страдаш поне, света преобърна да стигнеш до мен. Сутрин ставам с мислите обходили нощта, седя заровена в спомени и разпилени дни. В моят свят любовта е призрак и тук всеки цвят е блед когато губя пак печеля, но този път съм с белези. Всички пътища към теб отдавна скрити са в мъгла, свикнах вече с чужди хора пак да съм сама. Аз мълча, но всяка дума е изказана в сълза, о да! А ти в съня ми дойде и дните ми взе, любов пожелах си - дойде ми х2. Дано си добре, не страдаш поне, света преобърна да стигнеш до мен. А имаше смелост, но избяга далеч, да забравиш за мен. И може би страдаш, но любов без лъжи заслужавам нали. А ти в съня ми дойде и дните ми взе, любов пожелах си - дойде ми х2. Дано си добре, не страдаш поне, света преобърна да стигнеш до мен.